История на град Баня

Народно Читалище "Св. Св. Кирил и Методий" град Баня е създадено през далечната 1914 година на 8 ноември от група родолюбиви българи. Те му дават името на Равноапостолите светите братя Кирил и Методий. Читалището е негаснещо светило на родолюбие и българщина през трудните и непосилни години. Първите сбирки и вечеринки са се провеждали в стаите на старото училище,а първата театрална сцена е била площадката пред него. След това сцената се пренася в склада на Г. Бареков, а по–късно в подарената от Пенка Попова къща на площада. Неудобствата са големи, но ентусиазмът, единомислието и сговорността още по–големи. Така през 1921 година е изработен план за едно красиво двуетажно здание, в което да се помещават читалище с театрален салон и училище.

Стойността на сградата по проект е била – 2 000 000 лева. Общината по това време е имала само половината сума и бюджет от 434 000 лева. С тези средства мечтата на банянци не се сбъдва. Проектът остава неосъществен. Докато през 1952 година с доброволния труд на населението от гр. Баня започва строителството на днешната сграда. През тези години учителят Станчо Иванов Савов съдейства най–активно и така през 1956 год. читалището е завършено и официално открито.

Животът около топлите минерални извори е възникнал още през новокаменната епоха VI хил. пр. Хр. На около 1 км югоизточно от града се намира голяма селищна могила известна като Плоска могила. Така е наречена и цялата местност около нея. Висока е 5 метра. Селищната могила има 7 културни пластта. В западния край могилата е пресечена от жп линията Пловдив - Карлово. Селището е възникнало още през новокаменната епоха и е просъществувало до ранния период на каменно-медната епоха VI-IV хил. пр. Хр. При направените тук частични археологически разкопки са открити жилища, огнища съдове, керамични фрагменти, рисувани с бяла паста, фрагменти от култови масички, артефакти /оръдия за производство, изработени от камък, кремък, кост и рог/. В околностите на селището са открити няколко находки от античната епоха; като електронов статер /монета/ на град Кизик от V в. пр.Хр.

Тази ценна находка е показателна за наличието на търговски връзки между населението, обитавало долината на р.Стряма и важни икономически центрове през античността. В близост до Баня са съществували някалко тракийски селища. Едното от тях е разположено на южното възвишение на хълмовете Момини гърди, намиращи се на североизток от града. В землището на Баня и в близост до него се намират много надгробни тракийски могили. На север от града в местността Петте могили се намира тракийски некропол, който се състои от 5 надгробни могили, които преди години са били повече. Антично селище е имало и на югозапад от днешния град, разположено в близост до римската пътна станция “Виамата”, намираща се между Баня и с. Войнягово. На различни места в селището са откривани големи глинени питоси.

При строежа на читалището в центъра на селището е открита една изящна бронзова лампа с форма и големина на истински гълъб. Находката датира от II-IVв., запазена е много добре сега се намира в Исторически музей в Карлово. През Средновековието 13-14в. Баня е било малко селище, с малочислено население. От този период са открити две средновековни монетни съкровища, едното от които се състояло от 40 златни византийски монети на император Исак II Ангел 1185-1195г. В периода на османското робство селището е продължило да съществува като се измества на север от изворите. Към края на 15в, когато Карлово е било още незначително село, Баня се споменава в завещанието на Аляедин Али бей, внук на Михаил бег. Този бей е притежавал воденици и тепавици на р.Стряма, които са били управлявани от Войсил бен Кара Али, бански жител.

Явно че през този период селището се е разраснало и укрепнало икономически. По-късно, когато настъпват размириците в империята и различни османски орди започват да нападат и ограбват полските села, настъпва поврат в неговото развитие. Жителите му започват да го напускат и да търсят по-спокойни и сигурни места за живеене. В турски документ от 1576г., където са вписани всички селища от Пловдивската кааза с нахия Гьопса с 52 селища, Баня е записана като Сушиче баня, друго име Илидже или Лъджа. Кога и как са се появили минералните извори не би могло да се каже, но е сигурно че датират от древността. Изворите са образували малки и големи “гьолове” с топла вода в един район около 700 декара. Това е станало причина турците да нарекат тази местност Саръгьол - жълти блата. Още преди Освобождението карловските турци и българи събрали волни помощи и построили през тресавището шосе до баните. Пред покритите басейни, немного преди Освобождението хаджи Ахмед от Карлово построява чешма със студена вода. Преди Освободителната война тук е имало трима турски бегове. Единият притежавал голям чифлик, другият голяма воденица, а третия лозя. Видният карловски търговец Пулиев е имал в Баня преди Освобождението два чифлика, една воденица, големи ливади и около 500дка земя. Освен няколкото турски семейства, селото е било чисто българско. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878г. селото е било опожарено от оттеглящите се турски войски. По това време то е наброявало около 100 къщи.

Когато избягалото население се завърнало, намерило само 3 къщи, останалите били изгорени. След Освобождението селото започнало да се съвзема, а от съседните балкански села се преселили мнoго хора така че през 1932г. то.наброява 250 къщи с около 1250 души население. Къщите били с големи дворове и сравнително добре поддържани и чисти. През 1921г. Министерството на вътрешните работи обявява за курорнти места Хисарските, Карловските, Нареченските бани и др. През 1930г. селото е било електрифицирано, а през 1933г. свързано с жп-линия Пловдив - Карлово. С указ N 528 от 1936г на. Борис III се постановява Наредба - закон, с която се продължава срока на владение на държавните миенералните бани от Баненското общинско управление и на Карловското градско общинско управление. От 20 април 1931г. до 20 април 1936г и им се възлага извършването на всички строителни и благоустройствени работи в минералните извори.

горе